5 практични начина да повишим самооценката на детето

Когато говорим за децата и тяхното развитие, често се фокусираме върху когнитивната сфера - какво трябва да могат, как да им помогнем да усвоят нови умения и знания и т.н. Има, обаче и други важни сфери от тяхното функциониране, които също е важно да развием.

Изграждането на добра самооценка е една такава област. Сигурно можете веднага да се сетите за човек, който има ниско самочувствие и не вярва във собствените си способности или пък за такъв, който прекалено много парадира с уменията си, които всъщност вие виждате, че не са толкова по-добри от тези на други хора.

И двата варианта са еднакво вредни. Ако самите ние не вярваме в себе си, то тогава и другите няма да вярват в нас. Ако обаче се надценяваме прекалено много, тогава лъжем само себе си, защото обикновено околните лесно виждат разликата между това, което изтъкваме, и това, което демонстрираме.

Ето защо да имаме добра самооценка означава да можем правилно да преценим възможностите си и да действаме според тях. Разбира се, това не значи да спрем да се самоусъвършенстваме. Изграждането на добра самооценка започва от ранното детство. И именно тогава родителите могат да помогнат на децата да си изградят добра, но не и прекалено завишена самооценка:

1. Хвалете децата за постиженията им. Това изглежда много логично, но често виждам родители, които в стремежа си да отгледат умно и можещо дете, забравят да правят именно това. Когато малкото постигне нещо, което другите деца вече умеят, тогава родителите имат склонността да причислят това умение към нещо маловажно и незаслужаващо поощрение, след като другите вече отдавна са го постигнали.

Затова е важно да гледате на детето като на отделна личност и да го хвалите за неговите собствени постижения без те да бъдат сравнявани с тези на другите деца.

2. А от тук следва и второто важно нещо - не сравнявайте децата едно с друго. Ако кажете: „Не прави така, а ето, виж съседското момиче как го прави и прави като него!”, тогава това, което вашето дете чува, е: „ТНе се справяш толкова добре, колкото другото дете”.

Тези реплики не помагат на децата, а напротив - показват им, че те се справят по-зле от другите и това ги демотивира.

3. Когато не се справят с нещо, ги поздравете за това, че са опитали. Много по-ценно и полезно за тях е да кажем „Радвам се, че опитва. Следващият път сигурно ще се справиш по-добре”, отколкото да ги критикуваме, че не са успели, или пък да ги излъжем, че са се справили чудесно.

Децата много точно усещат кое им е лесно и кое им е трудно, в какво са добри и в какво - не чак толкова. Ако им кажете, че са се справили страхотно с нещо, когато в действителност това не е така, те ще разберат, че ги лъжете. Когато кажете истината по достъпен и подкрепящ за тях начин, тогава те ще имат стремежа да продължат да опитват и да станат по-добри.

Затова подкрепяйте желанието им да опитват и усилията, които полагат, а не крайния резултат, когато той не е това, което вие и те очаквате.

4. По същия начин е добре да поздравявате поведението на децата, а не да им поставяте фалшиви етикети. Вместо да кажете „Много си добър”, можете да кажете „Много ми харесва как се държиш с братчето си”. Така детето ще разбере какво точно харесвате у него и ще пренесе това поведение и в други ситуации.

Ако кажем, че е добро, това не означава много за него. Какво точно значи да си добър? Просто етикет, с който то ще расте и след време вероятно ще има завишена самооценка, без да си дава сметка кои точно са му силните страни. Все пак, няма човек, който да е добър във всичко. А ако в различни ситуации поощряваме поведението, което харесваме, така детето не само ще изгради тази добра и реална самооценка, но и ще започне да се старае много да бъде „добро” и в други неща.

5. Бъдете честни относно трудностите на децата. Не ги заблуждавайте в това, че се справят с всичко, и че всичко трябва да им е лесно. Със сигурност и вие самите можете веднага да се сетите за нещо, което изобщо не ви се отдава.

Така е и с децата - няма как да искаме да бъдат добри във всичко. Когато видите, че нещо е трудно за вашето дете - признайте го. Можете да кажете „Виждам, че това ти е по-трудно от..., искаш ли да се опитам да ти помогна?”. Така детето ще се научи да търси начини за справяне в трудни ситуации и ще разбере това, че да потърсиш помощ не е срамно.

Ако обаче инатливо продължи да опитва само да се справи с всичко и се сблъска с нещо изключително трудно, което вие твърдите, че ще му стане по-лесно, то тогава детето най-вероятно ще се откаже и след време също ще загърбва всяка трудност, вместо да потърси начини за справяне с нея.

Магдалена Данаилова е детски психолог и специалист по ранно детско развитие.

Завършила е бакалавърска степен по психология в Абърдийн, Шотландия, където е преминала и двужодишен курс по консултантски умения. После завършва магистратура „Детско-юношеска и училищна психология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Била е доброволец към няколко центъра и организации. Работила е като психолог в ЦСРИ на лица с проблеми от аутистичния спектър, а от 2016 г. работи в Център за ранно детско развитие и психологическо консултиране "Шарено детство", на който е един от създателите.

"Работя по австралийска система за ранно детско развитие - Киндиру, а също така съм и консултант по невромоторни незрялости към същата програма", обяснява Магдалена. "Интересите и компетенциите ми са свързани с ранното детско развитие, както и разстройства и особености в психичното, социалното и емоционалното развитие на децата."